Предложиха везбарка от Гецово за „Живи човешки съкровища“
Везбарката Николинка Ангелова, занаятчия на капанската шевица, е предлагането на област Разград за попълване на Националната система „ Живи човешки съкровища – България “ за 2021 година
Нейната кандидатура бе представена за присъединяване от НЧ „ Просвета 1883 “ с. Гецово и утвърдена в районния стадий на процедурата в Областна администрация Разград от комисия, образувана със заповед на регионалния шеф Иван Борисов. Председател на тази комисия е гл. ас. доктор Милена Любенова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Членове са Даниела Неделчева – старши специалист в Регионален експертно-консултантски и информативен център „ Читалища “ – Разград, Даниела Ганчева – заместник-директор на Регионален исторически музей Разград, етнограф и Айше Реджеб – лекар по хореография. В работата на комисията взе участие и заместник-областният шеф Найден Късов.
Според регламента на Националната система „ Живи човешки съкровища – България “ постъпилите районни оферти се преглеждат от комисия, назначена със заповед на Министъра на културата. В нея влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Комисията дефинира пет номинации, които ще бъдат вписани в Националната система.
Кандидатурата на област Разград е наречена „ Грее капанска шевица – обичаи и актуалност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова “ и попада в раздел „ Традиционни занаяти, домашни действия и поминъци, подраздел „ Изработване на обичайната везбена орнаментика “в районната листа на Националния указател на нематериалното културно завещание.
Николинка Ангелова от с. Гецово е занаятчия – везбар, посредством чието творчество и безрезервност мнозина модерни българи имат опция да научат повече за обичаите и традициите на една от най-старите етнографски групи в България. Типичен представител на капанската етнографска група, тя вдъхва нов живот на шевиците, създавайки един самобитен мост сред времето на старите майсторки, сегашното и бъдещето.Николинка Ангелова е уверена, че скъпите съкровища, които са скрити в старите ракли, би трябвало да оживеят за нов живот. Според нея тяхната непреходна естетическа стойност би трябвало да бъде съхранена и показана на света.
Николинка Ангелова е родена на 14 март 1949 година в гр. Сеново. От родителите си наследява любовта и почитта към традициите. Работи като детска учителка в с. Кривня, гр. Сеново и гр. Разград. Тя съумява да се посвети на своето занимание бродерия, везба и тъкане едвам, откакто се пенсионира през 2006 година
Първите си умения усвоява в своето семейство, от майка сиПена Николова Цонева. Любовта и към шевицата, желанието и да се занимава с везба, търпението и волята я водят при по – възрастни капанки от гр. Сеново и с. Гецово, от които усвоява тънкостите и тайните на най – забавните бодове. Настойчиво и търпеливо търси, записва, прави схеми на шевици, запомня, „ краде “ някои тънкости по другите бодове и техники. Впоследствие, посредством друга литература, участия във конгреси, упражняване на везбарство и от други майстори – занаятчии обогатява своите познания и развива своите умения.
С обич и предпочитание Николинка Ангелова създава национални носии. Голямата и обич обаче е капанската шевица. Търсят я най-вече хора, които се занимават с фолклор, самодейци, българи, живеещи в чужбина, колекционери. Заради това се постанова да познава и шевици от други райони, само че най и е на сърце капанското. Изработването на една женска капанска носия и лишава 3-4 месеца. Само бродерията на ризата й коства 3 месеца, защото всичко се създава ръчно. Николинка на драго сърце тъче и бродира и капански престилки, като акцентира, че и тук се среща богата орнаментика. Най – обича да създава капански ризи и там е в стихията си. Изработва и капански торбички, които постоянно пътуват отвън рамките на България като публични и скъпи дарове, носещи отличителния белег на общността.
През 2015 година уменията на Николинка Ангелова са приети и от Занаятчийската камара в гр. Шумен, когато придобива подготовка „ занаятчия – везбар “.
В своята работа тя оптимално се придържа към достоверното. Счита, че консервативността и затвореността на капанците имат позитивна страна – това е помогнало капанското завещание да доближи до нас в цялата си хубост и достоверност.
Николинка Ангелова предава своите умения с доста такт и обич на млади и остарели. Предава ги и на своето семейство. С плам, такт и умеене тя е обучила и има благоприятни условия да образова още доста хора, искащи да пресъздават хубостта на капанската везбена традиция. Традиционен участник е в Капанския събор, Панаира на киселото мляко и Фестивала на националните обичаи и художествени занаяти и други, където в границите на арт работилници и ателиета „ Първи стъпки в занаята “, Николинка Ангелова, разкрива пред деца и възрастни тайните на везбата, тъкането и други Това е и една от главните й цели – да се запазят локалните обичаи, като бъдат предадени на идващите генерации.
Голямата фантазия на везбарката е да събере всички бодове и техники, които е разкрила и усвоила, в един азбучник. Защото те би трябвало да се знаят и да се употребяват.
Националната система „ Живи човешки съкровища – България “ е съществена културна политика на Република България за запазване на нематериалното културно завещание (НКН). Системата е инструмент на страната, която я осъществя посредством Министерство на културата и с експертното присъединяване на специалисти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ). Чрез Националната система се разпознават културни действия и умения, които имат роля при идентификационните процеси. Тя обезпечава по-широка видимост на елементите; поддръжка на носителите, подтиква предаването на уменията на идващите генерации предвид на тяхното предпазване и пълнокръвно присъединяване в живота на хората. Националната система „ Живи човешки съкровища – България “заема наименованието си от съществуващи в света практики на запазване на нематериалното културно завещание (НКН), без да ги следва буквално. Тя съставлява особено създаден, приспособен за българските условия вид на културни политики и действия на ЮНЕСКО, ориентирани към опазването на НКН на интернационално ниво и осъществени като разследване от признатата през 2003 година от интернационалната организация Конвенция за запазване на нематериалното културно завещание (Конвенция 2003).
Област Разград има към този момент два вписани детайла в Националната представителна листа на България на нематериалното културно завещание „ Живи човешки съкровища – България ”:
2010 година
Сфера на НКН – „ Традиционни обреди и празници ”
Име на плана – „ Срещнали се два буенеца – питали са ”
Институция – Народно читалище „ Напредък – Юпер 1915 ”, с.Юпер, община Кубрат, област Разград
2016 година
Сфера на НКН – „ Традиционни обреди и празници “
Име на плана – „ Хъдрелез – алиански карнавални игри от с. Бисерци ”
Институция – НЧ „ Стефан Караджа 1928 ”, с. Бисерци, общ Кубрат, обл. Разград
Нейната кандидатура бе представена за присъединяване от НЧ „ Просвета 1883 “ с. Гецово и утвърдена в районния стадий на процедурата в Областна администрация Разград от комисия, образувана със заповед на регионалния шеф Иван Борисов. Председател на тази комисия е гл. ас. доктор Милена Любенова от Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Членове са Даниела Неделчева – старши специалист в Регионален експертно-консултантски и информативен център „ Читалища “ – Разград, Даниела Ганчева – заместник-директор на Регионален исторически музей Разград, етнограф и Айше Реджеб – лекар по хореография. В работата на комисията взе участие и заместник-областният шеф Найден Късов.
Според регламента на Националната система „ Живи човешки съкровища – България “ постъпилите районни оферти се преглеждат от комисия, назначена със заповед на Министъра на културата. В нея влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките. Комисията дефинира пет номинации, които ще бъдат вписани в Националната система.
Кандидатурата на област Разград е наречена „ Грее капанска шевица – обичаи и актуалност в творчеството на везбарката Николинка Ангелова “ и попада в раздел „ Традиционни занаяти, домашни действия и поминъци, подраздел „ Изработване на обичайната везбена орнаментика “в районната листа на Националния указател на нематериалното културно завещание.
Николинка Ангелова от с. Гецово е занаятчия – везбар, посредством чието творчество и безрезервност мнозина модерни българи имат опция да научат повече за обичаите и традициите на една от най-старите етнографски групи в България. Типичен представител на капанската етнографска група, тя вдъхва нов живот на шевиците, създавайки един самобитен мост сред времето на старите майсторки, сегашното и бъдещето.Николинка Ангелова е уверена, че скъпите съкровища, които са скрити в старите ракли, би трябвало да оживеят за нов живот. Според нея тяхната непреходна естетическа стойност би трябвало да бъде съхранена и показана на света.
Николинка Ангелова е родена на 14 март 1949 година в гр. Сеново. От родителите си наследява любовта и почитта към традициите. Работи като детска учителка в с. Кривня, гр. Сеново и гр. Разград. Тя съумява да се посвети на своето занимание бродерия, везба и тъкане едвам, откакто се пенсионира през 2006 година
Първите си умения усвоява в своето семейство, от майка сиПена Николова Цонева. Любовта и към шевицата, желанието и да се занимава с везба, търпението и волята я водят при по – възрастни капанки от гр. Сеново и с. Гецово, от които усвоява тънкостите и тайните на най – забавните бодове. Настойчиво и търпеливо търси, записва, прави схеми на шевици, запомня, „ краде “ някои тънкости по другите бодове и техники. Впоследствие, посредством друга литература, участия във конгреси, упражняване на везбарство и от други майстори – занаятчии обогатява своите познания и развива своите умения.
С обич и предпочитание Николинка Ангелова създава национални носии. Голямата и обич обаче е капанската шевица. Търсят я най-вече хора, които се занимават с фолклор, самодейци, българи, живеещи в чужбина, колекционери. Заради това се постанова да познава и шевици от други райони, само че най и е на сърце капанското. Изработването на една женска капанска носия и лишава 3-4 месеца. Само бродерията на ризата й коства 3 месеца, защото всичко се създава ръчно. Николинка на драго сърце тъче и бродира и капански престилки, като акцентира, че и тук се среща богата орнаментика. Най – обича да създава капански ризи и там е в стихията си. Изработва и капански торбички, които постоянно пътуват отвън рамките на България като публични и скъпи дарове, носещи отличителния белег на общността.
През 2015 година уменията на Николинка Ангелова са приети и от Занаятчийската камара в гр. Шумен, когато придобива подготовка „ занаятчия – везбар “.
В своята работа тя оптимално се придържа към достоверното. Счита, че консервативността и затвореността на капанците имат позитивна страна – това е помогнало капанското завещание да доближи до нас в цялата си хубост и достоверност.
Николинка Ангелова предава своите умения с доста такт и обич на млади и остарели. Предава ги и на своето семейство. С плам, такт и умеене тя е обучила и има благоприятни условия да образова още доста хора, искащи да пресъздават хубостта на капанската везбена традиция. Традиционен участник е в Капанския събор, Панаира на киселото мляко и Фестивала на националните обичаи и художествени занаяти и други, където в границите на арт работилници и ателиета „ Първи стъпки в занаята “, Николинка Ангелова, разкрива пред деца и възрастни тайните на везбата, тъкането и други Това е и една от главните й цели – да се запазят локалните обичаи, като бъдат предадени на идващите генерации.
Голямата фантазия на везбарката е да събере всички бодове и техники, които е разкрила и усвоила, в един азбучник. Защото те би трябвало да се знаят и да се употребяват.
Националната система „ Живи човешки съкровища – България “ е съществена културна политика на Република България за запазване на нематериалното културно завещание (НКН). Системата е инструмент на страната, която я осъществя посредством Министерство на културата и с експертното присъединяване на специалисти от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ИЕФЕМ). Чрез Националната система се разпознават културни действия и умения, които имат роля при идентификационните процеси. Тя обезпечава по-широка видимост на елементите; поддръжка на носителите, подтиква предаването на уменията на идващите генерации предвид на тяхното предпазване и пълнокръвно присъединяване в живота на хората. Националната система „ Живи човешки съкровища – България “заема наименованието си от съществуващи в света практики на запазване на нематериалното културно завещание (НКН), без да ги следва буквално. Тя съставлява особено създаден, приспособен за българските условия вид на културни политики и действия на ЮНЕСКО, ориентирани към опазването на НКН на интернационално ниво и осъществени като разследване от признатата през 2003 година от интернационалната организация Конвенция за запазване на нематериалното културно завещание (Конвенция 2003).
Област Разград има към този момент два вписани детайла в Националната представителна листа на България на нематериалното културно завещание „ Живи човешки съкровища – България ”:
2010 година
Сфера на НКН – „ Традиционни обреди и празници ”
Име на плана – „ Срещнали се два буенеца – питали са ”
Институция – Народно читалище „ Напредък – Юпер 1915 ”, с.Юпер, община Кубрат, област Разград
2016 година
Сфера на НКН – „ Традиционни обреди и празници “
Име на плана – „ Хъдрелез – алиански карнавални игри от с. Бисерци ”
Институция – НЧ „ Стефан Караджа 1928 ”, с. Бисерци, общ Кубрат, обл. Разград
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ